4 июл. 2017 г., 09:01

Стапям се

817 0 0

В тишината ти се губя още,

но сама съм и в прегръдките ти нощем.

А някога обичах тези многоточия,

където вече съм по здрач заточена.

Беззвездно ми е някак, безнадеждно.

Забравих как да дишам, щом ти нежно

изпиваш с устни капки самота,

но искам просто пак да съм снега.

Пусни ръката ми, отдавна е студена.

Върни душата ми, където всичко е простено.

И тихо, колко тихо е под острите лъжи.

Не искам повече от мен да те боли.

Пусни ме, а пък аз ще го забравя.

Отдавна знам къде сърцето си остави.

А мен ме чакат, удря полунощ

и нямам време за последен тост.

Обичах те, разкъсах се за мрака ти.

Не ме търси, в тъмата съм

и стапям се...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есенна песен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...