В тишината ти се губя още,
но сама съм и в прегръдките ти нощем.
А някога обичах тези многоточия,
където вече съм по здрач заточена.
Беззвездно ми е някак, безнадеждно.
Забравих как да дишам, щом ти нежно
изпиваш с устни капки самота,
но искам просто пак да съм снега.
Пусни ръката ми, отдавна е студена.
Върни душата ми, където всичко е простено.
И тихо, колко тихо е под острите лъжи.
Не искам повече от мен да те боли.
Пусни ме, а пък аз ще го забравя.
Отдавна знам къде сърцето си остави.
А мен ме чакат, удря полунощ
и нямам време за последен тост.
Обичах те, разкъсах се за мрака ти.
Не ме търси, в тъмата съм
и стапям се...
© Есенна песен Все права защищены