В тишината ти се губя още,
но сама съм и в прегръдките ти нощем.
А някога обичах тези многоточия,
където вече съм по здрач заточена.
Беззвездно ми е някак, безнадеждно.
Забравих как да дишам, щом ти нежно
изпиваш с устни капки самота,
но искам просто пак да съм снега.
Пусни ръката ми, отдавна е студена.
Върни душата ми, където всичко е простено.
И тихо, колко тихо е под острите лъжи.
Не искам повече от мен да те боли. ...