3 авг. 2007 г., 23:55

Стар порок

1.8K 1 20
 

Като стар порок, като отказани цигари

заставаш на пътя ми сега

и чувствата, до днес забравени,

разпалваш със протегната ръка.

Онзи дим от сладката отрова

ме подканва към забравената страст,

и да се поддам на слабостта отново

и да попадна в пълната ти власт.

С блясъка на запалена цигара

след толкова години въздържание,

да ме повлечеш във авантюра стара

не е любов, а дяволско желание.

А помниш ли, че те обичах някога?

И колко трудно бе да кажа "стига",

на теб, на любовта и на цигарите,

на пороците, които ме убиваха.

Днес похлопа на вратата,

затворена за тебе от години.

Предлагаш ми запалена цигара,

да я изпушим заедно и да си идеш.

Не мога! Съжалявам, но не мога!

Тръгвам си, докато не е твърде късно.

От пушенето и от теб опитам ли отново,

няма никога да мога да се върна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...