Старата ни дядова къща ...
.
Пропукана и пуста, отдавна,
от бури, поне стотина, мачкана,
стои все още тя, изправена –
с годините енергия събрала...
Събираше и мечти, по-млада –
ние бяхме страхотни мечтатели
и литнахме от дом дядов, бащин,
със стремежа огромен за знания… .
Потомци рояк, с любов в сърцата
от своя път се връщахме за кратко…
Но, после домът проблемен стана –
Господи наш, помагай да се справим… .
Когато, край къщата минавам,
взирам се с тъга в разбитите стъкла…
Мирно от там, света поздравявах,
сега, като че – спомени, ме плашат .... . . .
ДораГеорг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Пежгорска Все права защищены
