Стари моми
Двете тополи вънка под стряхата,
двете тополи с изгнилите вече листа
с клони чепати ожулено махаха,
сякаш молеха, сякаш зовяха дъжда.
Той ще дойде, син и студен,
той ще дойде, ще мине набързо,
като желан, но неверен ерген,
ще ги целуне и ще си тръгне.
Двете тополи, двете стари моми
ще трепнат с листата изгнили и после във миг ще утихнат...
А някога сваляше вятърът в техните клони звезди
и влюбени двойки под техните листи се вричаха...
Само белият месечко ще ги посребри,
ще целуне челата им - за последно.
Ще припламнат за миг двете стари моми,
утре в нечия нова камина ще станат на пепел.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены
