5 янв. 2010 г., 12:17

Стари моми 

  Поэзия
676 0 3

Двете тополи вънка под стряхата,

двете тополи с изгнилите вече листа

с клони чепати ожулено махаха,

сякаш молеха, сякаш зовяха дъжда.

 

 

                           Той ще дойде, син и студен,

                           той ще дойде, ще мине набързо,

                           като желан, но неверен ерген,

                           ще ги целуне и ще си тръгне.

 

Двете тополи, двете стари моми

ще трепнат с листата изгнили и после във миг ще утихнат...

А някога сваляше вятърът в техните клони звезди

и влюбени двойки под техните листи се вричаха...

 

 

                         Само белият месечко ще ги посребри,

                         ще целуне челата им - за последно.

                         Ще припламнат за миг двете стари моми,

                         утре в нечия нова камина ще станат на пепел.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??