Старицата с цветята на площада
предлага радост и сълзите си крие.
Тя също някога била е млада –
точно толкова, колкото млади сме ние.
Аз избирам букет теменужки,
а бабата чака – не парите, а твоята радост спонтанна.
И целувката, тази нежна целувка, която
ще отвори вратите пред триста желания.
Плащам. Ти вземаш букета и изведнъж остаряваш.
Виждам косите ти редки и сиви.
Бабче, вземи си цветята.
Но тя се разтваря като пух от топола сред клоните криви.