Старицата с цветята на площада

предлага радост и сълзите си крие.

Тя също някога била е млада –

точно толкова, колкото млади сме ние.

Аз избирам букет теменужки,

а бабата чака – не парите, а твоята радост спонтанна.

И целувката, тази нежна целувка, която

ще отвори вратите пред триста желания.

Плащам. Ти вземаш букета и изведнъж остаряваш.

Виждам косите ти редки и сиви.

Бабче, вземи си цветята.

Но тя се разтваря като пух от топола сред клоните криви.