Старица
731
0
0
Старицата с цветята на площада
предлага радост и сълзите си крие.
Тя също някога била е млада –
точно толкова, колкото млади сме ние.
Аз избирам букет теменужки,
а бабата чака – не парите, а твоята радост спонтанна.
И целувката, тази нежна целувка, която
ще отвори вратите пред триста желания.
Плащам. Ти вземаш букета и изведнъж остаряваш.
Виждам косите ти редки и сиви.
Бабче, вземи си цветята.
Но тя се разтваря като пух от топола сред клоните криви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Миланов Шопов Всички права запазени
