Жълтеникаво, охра и тук-там червено е.
Като есен е багрена тая църква отвъд.
И излязла направо от дълбините на времето,
ни подканва да видиме как векове се менят.
Как от древни анали и прашните хроники
развълнувано време е проникнало тук.
И от дребна фиданка направо от корена
е издигнал корона в нея исторически бук.
Как от там и от тук повелително,
лековато и тихичко всичко пак се руши.
И едно c'est la vie, (без дори да ни пита),
се надига в гърдите ни, и преди да внуши ...