17.11.2019 г., 1:01

Старинна църква

1.3K 0 0

Жълтеникаво, охра и тук-там червено е.

Като есен е багрена тая църква отвъд.

И излязла направо от дълбините на времето,

ни подканва да видиме как векове се менят.

 

Как от древни анали и прашните хроники

развълнувано време е проникнало тук.

И от дребна фиданка направо от корена

е издигнал корона в нея исторически бук.

 

Как от там и от тук повелително,

лековато и тихичко всичко пак се руши.

И едно c'est la vie, (без дори да ни пита),

се надига в гърдите ни, и преди да внуши

 

белоглава усмивка и буря в душата ни.

А наоколо вятърът като стар полицай

уж милее за ред, а пилее нещата.

А иконите гледат ни със семитски лица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Вучев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...