20 янв. 2008 г., 17:23

Старият цигулар... 

  Поэзия » Другая
1658 0 22


Посвири ми, цигуларю.
Дърпай струните полека.
И минорно отведи ме
към онази, скритата пътека...

Посвири ми, цигуларю.
Вътре, в нечия душа ранена,
акордите да лъкатушат тихо.
Без тишината. На парченца разтрошена.

Посвири ми.
Не един рефрен повтаряй.
Но, цигуларю, винаги, когато дойда,
моя болка приласкавай.

© Любослава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??