20 ene 2008, 17:23

Старият цигулар... 

  Poesía » Otra
1659 0 22


Посвири ми, цигуларю.
Дърпай струните полека.
И минорно отведи ме
към онази, скритата пътека...

Посвири ми, цигуларю.
Вътре, в нечия душа ранена,
акордите да лъкатушат тихо.
Без тишината. На парченца разтрошена.

Посвири ми.
Не един рефрен повтаряй.
Но, цигуларю, винаги, когато дойда,
моя болка приласкавай.

© Любослава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??