2 янв. 2019 г., 10:18

Старият ерген

435 0 0

 

Приличаше ни на врабец.

Забързан, с мрежа в ръка.

Бурканчета с мляко, хлебец -

кого ще храни толкова -

сама душа, сама овца,

хортуваха на пейката стариците.

 

Заливахме се от смях.

Такива бяхме ние, децата.

Кой ризата му сутрин глади

и пуска ръб на тропикаления панталон.

Кой слага масата и го сгълчава

да дояде чорбата си, нали е сам.

Високи бяха селските дувари.

За нас бе всичко на игра.

 

Кирпичена бе родната му къща.

На края на селото, вестовой.

На хвърлей само - мястото за нас

най-строго забранено.

На мъртвите и вечния покой.

 

Защо се сетих днес за него?

Не вдигна сватба, бе обикновен.

Задружно се присмивахме

и скришом от големите,

шушукахме във шепите си - стар ерген.

 

Годините като една в галоп отминаха.

Не спазват спомените ред.

Като неканените свати идват и намигат,

отново ни подлагат на отчет.

 

Завръщам се във селото. На живо.

Не тичат на поляната деца.

Стопаните и къщите са минало.

Загребва вятърът овошки и лозя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...