Старият мим

1 июн. 2014 г., 21:37

Поэзия » Другая

503 0 4

Старият мим

Самотен ли си, Арлекин,

изгуби ли се Коломбина?

Денят изчезна като дим.

Е, нека помълчим двамина.

Нощата е тиха тъмнина,

а и спектакълът премина.

Не сваляй маската сега,

в теб обичам само мима.

Животът също е игра.

Но смъртта къде да сложа?

Ще ти измисля и мечта,

а ти ще слушаш в смешна поза.

Но твоите, тъжните очи,

ще казват: - Няма да се случи.

Живя за другите преди,

сега си сам - със свойто куче.