Старият мим
Старият мим
Самотен ли си, Арлекин,
изгуби ли се Коломбина?
Денят изчезна като дим.
Е, нека помълчим двамина.
Нощата е тиха тъмнина,
а и спектакълът премина.
Не сваляй маската сега,
в теб обичам само мима.
Животът също е игра.
Но смъртта къде да сложа?
Ще ти измисля и мечта,
а ти ще слушаш в смешна поза.
Но твоите, тъжните очи,
ще казват: - Няма да се случи.
Живя за другите преди,
сега си сам - със свойто куче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
