13 мая 2008 г., 18:20

Старият пианобар

907 0 3

Старият пианобар

Луната освети с вълшебната си светлина
покритата с калдъръм уличка тясна.
Звездите се заслушаха в нежността
на идващата от ъгъла музика прекрасна.
Заглушаваше я безсмъртният дувар,
обвил с обич стария пианобар.
До прозореца е маса втора,
два заети са от четирите и стола.
Две души се къпеха в класика, две.
Две очи оглеждаха се в други две.
Две тела летяха.
Две чаши забравени стояха, с по кубче лед
и наполовина пълни с елексира на страстта.
Звездите нямо и блестящо се усмихваха.
Луната аплодираше със своята светлина
две тела, потънали в завивките на любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Дечев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...