May 13, 2008, 6:20 PM

Старият пианобар

  Poetry » Love
914 0 3

Старият пианобар

Луната освети с вълшебната си светлина
покритата с калдъръм уличка тясна.
Звездите се заслушаха в нежността
на идващата от ъгъла музика прекрасна.
Заглушаваше я безсмъртният дувар,
обвил с обич стария пианобар.
До прозореца е маса втора,
два заети са от четирите и стола.
Две души се къпеха в класика, две.
Две очи оглеждаха се в други две.
Две тела летяха.
Две чаши забравени стояха, с по кубче лед
и наполовина пълни с елексира на страстта.
Звездите нямо и блестящо се усмихваха.
Луната аплодираше със своята светлина
две тела, потънали в завивките на любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Дечев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....