Старост

Поэзия

692 0 1

Едно люлеещо се пред прозореца кресло,

Карирано одеяло върху безсилните крака.

Един следобеден лъч се размазва на стъклото.

Навън се сипе порой от разноцветни листа.

Толкова романтична ли е старостта?

Като в уютен филм за отминали времена.

Ще имам ли чаша с уиски и пура в ръката,

Когато няма да ме държат вече краката?

Ще седя ли вечер на верандата

С внуците или по-вероятно сама?

Ще гледам ли как се движат облаците,

Наслаждавайки се безмълвно на старостта?

Ще остарея ли? Карирано одеяло, самота.

Недопушена пура, несподелена любов.

Животът е само едно излишно тяло.

Чаша уиски, куршум и ... ново начало!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

goblenka (Маргарита Ангелова)

Теза и антитеза! Според мен, старостта, като част от живота, си е каквато си я направим. Може да е самотна, или не, да е активна, или не... тялото може да е пристан на живия, активен дух, или излишна плът. Товар. Зависи. От нас.

2018-09-02T06:42:28+03:00