Едно люлеещо се пред прозореца кресло,

Карирано одеяло върху безсилните крака.

Един следобеден лъч се размазва на стъклото.

Навън се сипе порой от разноцветни листа.

Толкова романтична ли е старостта?

Като в уютен филм за отминали времена.

Ще имам ли чаша с уиски и пура в ръката,

Когато няма да ме държат вече краката?

Ще седя ли вечер на верандата

С внуците или по-вероятно сама?

Ще гледам ли как се движат облаците,

Наслаждавайки се безмълвно на старостта?

Ще остарея ли? Карирано одеяло, самота.

Недопушена пура, несподелена любов.

Животът е само едно излишно тяло.

Чаша уиски, куршум и ... ново начало!