Стена
Все нещо ни спира,
все нещо пречи, все нещо спъва!
Все нещо те прибира,
ту часовете са ти малки, ту думата ти се огъва.
Пред теб има стена!
Стена, пречеща да виждаш.
Няма как да не се сблъскаш с това,
няма какво да й се обиждаш!
Стена - говоря ти, но за какво?
Ти надали ме чуваш.
Говоря ти, но ти си скрит зад сивото платно.
И ти от вътре подплатен ми се струваш!
Стена, пречеща ти да излезеш.
Твоята изградена повърхност те оставя сам.
ТЯ от стъкло! Не я пипай, ще се порежеш!
Ти си я градиш, затова отивай там!
Все чувам да казваш, че не я искаш.
Но все те виждам да я градиш.
Едно говориш, но ти сам виждаш,
че тухлите си две по две броиш.
Тази стая е тъй студена,
не замръзваш ли във нея?
Застанала до теб, застанала съм на предела,
се опитвам да те сгрея.
Стаята е от стъкла, от огън и жупел.
Също е от ток и всичко, което те убива.
Но, я спри! Стига си се цупил!
Ти сам я направи да е сива!
Винаги ми е било интересно,
там не ти ли е студено и самотно!
Не е ли построена малко крайно, че дори погрешно!
Не е ли омагьосан кръг, направен от нещо винаги порочно?
Да, разбирам! Искаш да си сам понякога.
Разбирам, но я изгради поне за малко.
Стените... Те какво ти дадоха?
Не вярвам да се чувстваш кралско!
Откъде си купуваш материалите,
че издържат толкова?
Аз си строя моя стена - така пожелали сте!
Моята стена се гради и то от корена!
Искам да ти я срутя, но ти там не виждаш, не чуваш!
Искам, но аз също имам стена!
Искам, но ти все материали за нея си купуваш!
Ела ми на гости, почукай на моята врата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Йорданова Все права защищены
Поздрав с "моята" стена...И един съвет...СПИРАЙ ДА СТРОИШ!СРУТВАЙ Я!УБИВА БЕЗ ДА ГО СЪЗНАВАШ!
