14 янв. 2008 г., 00:28

Стена

676 0 2
 

 

          Стена

 

Лудост, гняв, умора и лъжа.

Много хора искат и ги завладя.

Ранените души и хора от това

взеха живота си в торба.

 

Пробиха дупка и отвориха стена,

не бързаха, защо ли, не бяха те тълпа,

а последни хора със желание и плам

да запазят света, вечния ни храм.

 

Опитваха и други да преминат там,

но не видяха ни пролука, камо ли стена,

очи им бяха вързани от срам,

душа им беше като във капан.

 

             юлиано

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиано Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "очи им бяха вързани от срам,
    душа им беше като във капан."
    Горчива истина! Най-голямото наказание - душата да е в капан!
    Поздрав за силния стих!
  • Много хубави идеи имаш!
    Много ми хареса...
    малко на брой са спасителите...!
    с обич, Юлиано.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...