14 янв. 2008 г., 00:28

Стена  

  Поэзия
525 0 2
 

 

          Стена

 

Лудост, гняв, умора и лъжа.

Много хора искат и ги завладя.

Ранените души и хора от това

взеха живота си в торба.

 

Пробиха дупка и отвориха стена,

не бързаха, защо ли, не бяха те тълпа,

а последни хора със желание и плам

да запазят света, вечния ни храм.

 

Опитваха и други да преминат там,

но не видяха ни пролука, камо ли стена,

очи им бяха вързани от срам,

душа им беше като във капан.

 

             юлиано

© Юлиано Кръстев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "очи им бяха вързани от срам,
    душа им беше като във капан."
    Горчива истина! Най-голямото наказание - душата да е в капан!
    Поздрав за силния стих!
  • Много хубави идеи имаш!
    Много ми хареса...
    малко на брой са спасителите...!
    с обич, Юлиано.
Предложения
: ??:??