14.01.2008 г., 0:28

Стена

673 0 2
 

 

          Стена

 

Лудост, гняв, умора и лъжа.

Много хора искат и ги завладя.

Ранените души и хора от това

взеха живота си в торба.

 

Пробиха дупка и отвориха стена,

не бързаха, защо ли, не бяха те тълпа,

а последни хора със желание и плам

да запазят света, вечния ни храм.

 

Опитваха и други да преминат там,

но не видяха ни пролука, камо ли стена,

очи им бяха вързани от срам,

душа им беше като във капан.

 

             юлиано

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиано Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "очи им бяха вързани от срам,
    душа им беше като във капан."
    Горчива истина! Най-голямото наказание - душата да е в капан!
    Поздрав за силния стих!
  • Много хубави идеи имаш!
    Много ми хареса...
    малко на брой са спасителите...!
    с обич, Юлиано.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...