Стени от стъкло

Чаша с ракия,

няколко глътки,

изгаря с магия,

усмивки, прегръдки,

от хора случайни,

в живота ни влезли,

и скрити зад тайни,

набързо излезли.

Такава стихия,

между стени от стъкло.

Чаша ракия,

понякога две.

Любов на хартия,

сърце за мезе.

А може би, ще станат и три,

трезвен си мислиш за минали дни.

Неусетно за теб, изпил си бутилка,

не виждаш в света си утайка, мътилка.

Лягаш си весел под топъл юрган,

и няма тъга затова, че си сам.

А когато усетиш, че си обичан,

и от човекът любим, "любим" си наричан.

Тогава в чаша налей си ракия,

с усмивка, в шишето отново върни я.

Защото ти си безкрайно богат,

щом с обич живееш в своя си свят.

Явор Перфанов©