9 сент. 2005 г., 20:15

Стенна страст

1.6K 0 2

Вратата е затворена след мен;

това не става, но ще стане скоро,

и с гръб към нея аз съм огорчен,

щом късно е, каквото и да сторя.

 

Надвиснали над мен са пак стени,

Очакващи единствено да чуят

гласа, или пък мнението ми,

преди в ума ми бясно да нахлуят.

 

Желанието силно ме притиска,

чрез тласъци най-силни и безброй,

дори не знам какво от мен то иска,

нападнало ме със брутален вой.

 

Но мисля си – в стена ще се превърна,

за миг поне, за много кратък миг,

от себе си дори да се отвърна,

ще съм целунал прелестния лик.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гай Монтег Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен ми харесва много
  • Хубаво е.Определено. Да ти кажа, заглавието не ме кефи много. Но самото стихотворение е на 6. Параноично и брутално. 1 и последна строфа са много силни. Абе... кефиш ме. Сега да не се възгордееш!!! И с 6цата не ти се подмазвам!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...