Sep 9, 2005, 8:15 PM

Стенна страст 

  Poetry
1294 0 2

Вратата е затворена след мен;

това не става, но ще стане скоро,

и с гръб към нея аз съм огорчен,

щом късно е, каквото и да сторя.

 

Надвиснали над мен са пак стени,

Очакващи единствено да чуят

гласа, или пък мнението ми,

преди в ума ми бясно да нахлуят.

 

Желанието силно ме притиска,

чрез тласъци най-силни и безброй,

дори не знам какво от мен то иска,

нападнало ме със брутален вой.

 

Но мисля си – в стена ще се превърна,

за миг поне, за много кратък миг,

от себе си дори да се отвърна,

ще съм целунал прелестния лик.

© Гай Монтег All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На мен ми харесва много
  • Хубаво е.Определено. Да ти кажа, заглавието не ме кефи много. Но самото стихотворение е на 6. Параноично и брутално. 1 и последна строфа са много силни. Абе... кефиш ме. Сега да не се възгордееш!!! И с 6цата не ти се подмазвам!
Random works
: ??:??