28 мар. 2012 г., 14:18

Стихче гратис

1.9K 0 30
Ще сложиш ти кръстче над моето име
в графата с любими поети.
Ще свие опашчица вълчата зима
и слънце ръждиво ще светне.

Възможно е лесно да хванеш утеха -
да правиш, каквото харесваш:
да сменяш прически, помади и дрехи,
... дори телефона, адреса.

А аз ще започна да давам билети
на нашето кино квартално
и в залата дълго, сред сенките слети,
ще търся лицето ти бяло.

Понеже не шета късметът напусто,
той скоро веднъж ще те прати:
ще дойдеш с момче, а пък аз ще ви пусна
край мене да минете "гратис".

Ще хлъцне младежът възторжен: Добряк е!
А ти ще му дръпнеш ръкава,
преди да размислиш и някъде в мрака
да се нацелуваме здраво...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не бива билети да дават добряци,
    че всяка девойка лъстива
    ще влиза с младежа си гратис
    и... киното ще банкрутира
  • Благодаря ви:

    finaltouch (Георги Ванчев)
    sofia_air (Людмила Билярска)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Tomad (Тома Кашмирски)
    liliv (Лилия Велчева)
  • Дааааа, закачка, но поднесена със силен поетически замах!
  • Поезия, която диша, пулсира, въвлича неусетно в нежната си стихия на влюбен и обичащ мъж. Обожавам стиховете на един от най-талантливите ни поети – Ивайло Терзийски. Всяка негова творба е красив и вълнуващ полет, при който затаяваш дъх от очарование. Поздравления за поредното великолепие, Ив!
  • Стихче гратис със закачка, и уж закачка, а по - скоро е загадка!
    Поздравления!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....