16 нояб. 2021 г., 20:28

Стихчета

1.8K 0 2

                                        Стихчета

 

 

 

 

Много обичам да чета,

сутрин рано, късно вечерта.

Кога в радост, понякога в тъга,

с чаша вино мойте стихчета чета.

 

Те са, мойте са, стиховете са част от мен,

чета си ги в ден на празник и ден обикновен.

Някой тъжни са, други мили и нежни са за жена,

всички те извират от сърце, дълбоко от моята душа.

 

Някой ги харесват добрите хора, някой други може би,

всеки човек има мнение и усет в поезията и римите, нали!

Аз ги подарявам, те са част от моя живот, нещичко от мен

с тях събуждам се и лягам , мои са, една сбъдната мечта!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...