Nov 16, 2021, 8:28 PM

Стихчета

1.8K 0 2

                                        Стихчета

 

 

 

 

Много обичам да чета,

сутрин рано, късно вечерта.

Кога в радост, понякога в тъга,

с чаша вино мойте стихчета чета.

 

Те са, мойте са, стиховете са част от мен,

чета си ги в ден на празник и ден обикновен.

Някой тъжни са, други мили и нежни са за жена,

всички те извират от сърце, дълбоко от моята душа.

 

Някой ги харесват добрите хора, някой други може би,

всеки човек има мнение и усет в поезията и римите, нали!

Аз ги подарявам, те са част от моя живот, нещичко от мен

с тях събуждам се и лягам , мои са, една сбъдната мечта!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...