19 янв. 2024 г., 09:18

Стихии

547 0 0

 

Понякога съм бяла като зима, а сълзите са снежинки, изписани по моето лице. Тогава избирам уединението пред сто протегнати ръце. И с цялата си сила и кураж взимам със себе си всички стихийни ледове. Далеч ще отнеса мислите си, обгърнати в северни цветове. И знам,че утре пак ще бъде пролет в моето сърце. 

 

Понякога съм в зелено и създавам нови перспективи,светове. Тогава съм по детски щедра и давам всичко от сърце. Енергията ми прелива и може всекиго да зареди. Но нали за това сме ние човек,човекът да крепи. Тогава свежо е, с ухание на борова гора и давам слънце, светла е и моята душа.

 

Понякога съм в червено,съставена от огън. Тогава способна съм всекиго да изпепеля, но защо за лошо силата си да хабя? Предпочитам в нещо да я вложа и някак да я съхраня. Хестия тогава ми помага и събирам пламъците си в огнище, огнището на любовта. Тогава може и да съм различна- непозната, някак луда, друга, но оставам си жена.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Беленска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...