СТИХИЯ

Ръце протягаш и ме прегръщаш.
Спомен забравен в мене връщаш.
С поглед нежен ти ме галиш.
Угаснал огън в мене палиш.

Внимавай и недей да ме вини,
ако в този огън изгориш.
Подвластен на изгарящ плам,
отдавам се без капка срам.

Отнасяш ме с твойта сласт:
бушуващо море от дива страст.
Заливат ме вълни горещи.
А после цунами и още нещо...

Колко ли е тляла тази жар?
За да избухне в такъв пожар.
Какво ми струваше, за да открия,
че ти не си жена - ти си стихия.


    Tеодор Т. Николов