Стихия
742
0
0
СТИХИЯ
Ръце протягаш и ме прегръщаш.
Спомен забравен в мене връщаш.
С поглед нежен ти ме галиш.
Угаснал огън в мене палиш.
Внимавай и недей да ме вини,
ако в този огън изгориш.
Подвластен на изгарящ плам,
отдавам се без капка срам.
Отнасяш ме с твойта сласт:
бушуващо море от дива страст.
Заливат ме вълни горещи.
А после цунами и още нещо...
Колко ли е тляла тази жар?
За да избухне в такъв пожар.
Какво ми струваше, за да открия,
че ти не си жена - ти си стихия.
Tеодор Т. Николов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодор Николов Всички права запазени
