СТИХОТВОРЕНИЕ ВЪРХУ ГЪРБА НА ЗДРАЧА
Неспокойна пчела, засияла в брокат,
подир облака перест жужи.
Залез – в сноп разпилян, над смълчания град,
хоризонта докрай нажежи.
Уморен от шума, от копнежи за сън,
в мен разлива се мракът – блажен.
Брули златни листа бродник вятър отвън
и разръшква звездите с ръжен.
Бавно миг подир миг – върху пейка и храст,
спуска длани безмълвни нощта –
в шепот, думи и стих, в похот, ласка и страст – ...