2 сент. 2006 г., 23:38

СТИХОВЕ...

1.1K 0 3

Стихове редя сега

и изплаквам своята душа.

Тихо, кротко на листа

прикачвам своята тъга.

Товарът носен от сърцето

в думи превръща се сега.

Как трудно в букви се рисува,

чувството, което те вълнува.


21.03.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Пл Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Как трудно в букви се рисува,
    чувството, което те вълнува"
    Страхотно е...винаги съм се чувствала сякаш чувствата ми са прекалено силни,а думите-прекалено слаби...
    Поздрави! Кратко, но смислено
  • това са нахални плъхове ако пита6 мен....
  • И какво не харесаха на стиха?
    Описала си какво е стихът за теб!
    На мен ми допада и смятам да залича "двойката", която някое "мишле" ти е поставило!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...