23 нояб. 2011 г., 11:00
Стихът ми
СТИХЪТ МИ
От болка прописах, от скука си пиша
и питам се, доще ли ден,
когато стихът ми свободен да диша
откъснат, изтръгнат от мен?
Сега все си мисля: разтуха, окови,
какво е той - мъка, радост за мен?
Ще бъде забравен, затворен отново,
не бъде ли той споделен
със някоя друга боляща душичка,
трептяща над таз честота...
Сега си го пея и плача самичка
и сам ще го пусна в света.
А там ще се види той струва ли нещо?
Избистря ли нечии съдби?
Изнасям стиха си - студено, горещо,
и ако е стих - ще върви!
© Анка Келешева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Стопли ме стихът ти в тоя ден мразовит!
-
Много е хубаво!Браво!
-
Така е с всички които пишат или се опитват,съмнението винаги гложди,дали ще го хареса някой или не,но ти изливай душата -Харесах го!Поздрав!
-
Стиховете ти дишат и живеят, Ани!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Радвам се и ви приветствам, че ме посетихте!
Не ме забравяйте!
С желание и приятелски чувства ще ви чакам отново.