23.11.2011 г., 11:00 ч.

Стихът ми 

  Поезия
522 0 5

СТИХЪТ МИ

 

От болка прописах, от скука си пиша

и питам се, доще ли ден,

когато стихът ми свободен да диша

откъснат, изтръгнат от мен?

 

Сега все си мисля: разтуха, окови,

какво е той - мъка, радост за мен?

Ще бъде забравен, затворен отново,

не бъде ли той споделен

 

със някоя друга боляща душичка,

трептяща над таз честота...

Сега си го пея и плача самичка

и сам ще го пусна в света.

 

А там ще се види той струва ли нещо?

Избистря ли нечии съдби?

Изнасям стиха си - студено, горещо,

и ако е стих - ще върви!

 

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мили, Радка, Минка , Елина и Катрион!
    Радвам се и ви приветствам, че ме посетихте!
    Не ме забравяйте!
    С желание и приятелски чувства ще ви чакам отново.
  • Стопли ме стихът ти в тоя ден мразовит!
  • Много е хубаво!Браво!
  • Така е с всички които пишат или се опитват,съмнението винаги гложди,дали ще го хареса някой или не,но ти изливай душата -Харесах го!Поздрав!
  • Стиховете ти дишат и живеят, Ани!
Предложения
: ??:??