Не ми се пише вече, без жал останах и без думи.
Отдавна сякаш огънят горя във мен.
Сега съм тук като китара с неми струни.
Езикът ми претръпнал, грохнал, уморен.
А беше време славно, романисти и поети
прекланяха глави пред взора чер.
Незнайни генерали в униформи с еполети
отдаваха ми чест по маниер.
Самотно бе да си единствен на върха,
надлъж и шир, дордето поглед стига.
Да гледаш отвисоко в пустошта,
как думите, морето от тела да вдига. ...