23 февр. 2007 г., 17:09
Стоманено сърце
Вървя през планини, минавам морета,
срещам чужди земи, различни хора.
Но къде ще стигна? - не зная.
Мрачно е в моето сърце,
мрачно е и в моята душа,
но имам стоманено сърце да продължа.
Ще вървя пътя си до края,
макар да не знам накъде отивам.
Ще премина през огън и вода
за да стигна края, дори да е смъртта!
Живеем в свят на окови и лъжи,
но аз съм свободен да полетя към неизвестността!
Ще полетя без криле,
ще проплувам без ръце,
ще проходя всичко без крака,
но няма кой да ме спре,
защото имам стоманено сърце!!!
срещам чужди земи, различни хора.
Но къде ще стигна? - не зная.
Мрачно е в моето сърце,
мрачно е и в моята душа,
но имам стоманено сърце да продължа.
Ще вървя пътя си до края,
макар да не знам накъде отивам.
Ще премина през огън и вода
за да стигна края, дори да е смъртта!
Живеем в свят на окови и лъжи,
но аз съм свободен да полетя към неизвестността!
Ще полетя без криле,
ще проплувам без ръце,
ще проходя всичко без крака,
но няма кой да ме спре,
защото имам стоманено сърце!!!
© Юлия Илиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря от сърце
-
Но важното е да не се предаваш. Все пак надеждата умира последна. Браво, много хубави стихове!
-
Но понякога имаме само нея
-
вероятно да, но смелостта не винаги е правилния подход.
-
Стоманеното сърце дали ще ти помогне тук
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
