23.02.2007 г., 17:09

Стоманено сърце

948 0 5
Вървя през планини, минавам морета,
срещам чужди земи, различни хора.
Но къде ще стигна? - не зная.
Мрачно е в моето сърце,
мрачно е и в моята душа,
но имам стоманено сърце да продължа.
Ще вървя пътя си до края,
макар да не знам накъде отивам.
Ще премина през огън и вода
за да стигна края, дори да е смъртта!
Живеем в свят на окови и лъжи,
но аз съм свободен да полетя към неизвестността!
Ще полетя без криле,
ще проплувам без ръце,
ще проходя всичко без крака,
но няма кой да ме спре,
защото имам стоманено сърце!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...