23.02.2007 г., 17:09 ч.

Стоманено сърце 

  Поезия
819 0 5
Вървя през планини, минавам морета,
срещам чужди земи, различни хора.
Но къде ще стигна? - не зная.
Мрачно е в моето сърце,
мрачно е и в моята душа,
но имам стоманено сърце да продължа.
Ще вървя пътя си до края,
макар да не знам накъде отивам.
Ще премина през огън и вода
за да стигна края, дори да е смъртта!
Живеем в свят на окови и лъжи,
но аз съм свободен да полетя към неизвестността!
Ще полетя без криле,
ще проплувам без ръце,
ще проходя всичко без крака,
но няма кой да ме спре,
защото имам стоманено сърце!!!

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??