31 мая 2011 г., 15:18

Страдание

845 0 0

 

СТРАДАНИЕ


Красиво утро - сърцето плаче,
очите ми - ти пълниш със сълзи,
душа ридае - като мъничко сираче,
душа, която зарад' теб кърви.
 
Очи - неспящи в парещата нощ,
отворени - със сълзи тебе да завиват,
устни - в стенание изтръгват и последната си мощ,
с дъха си - твойто тяло да покриват.
 
Ръце - от битки кървави и изморени,
прокарвах аз през спящото лице,
сълзи, отронени от очите изгорени,
забиваха се кат' кинжали в моето сърце.
 
Денят умира - мразен, омърсен,
дори и слънцето с тъга угасва,
вървя през хората - самотен, съкрушен,
и пламъкът в душата ми едва едва проблясва.
 
И тъкмо този пламък да умре,
красиво ми нашепна като богослов,
разпали пак ти моето сърце,
със думите 'Обичам те, любов!'.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андриан Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...