СТРАДАНИЕ

Красиво утро - сърцето плаче,
очите ми - ти пълниш със сълзи,
душа ридае - като мъничко сираче,
душа, която зарад' теб кърви.
 
Очи - неспящи в парещата нощ,
отворени - със сълзи тебе да завиват,
устни - в стенание изтръгват и последната си мощ,
с дъха си - твойто тяло да покриват.
 
Ръце - от битки кървави и изморени,
прокарвах аз през спящото лице,
сълзи, отронени от очите изгорени,
забиваха се кат' кинжали в моето сърце.
 
Денят умира - мразен, омърсен,
дори и слънцето с тъга угасва,
вървя през хората - самотен, съкрушен,
и пламъкът в душата ми едва едва проблясва.
 
И тъкмо този пламък да умре,
красиво ми нашепна като богослов,
разпали пак ти моето сърце,
със думите 'Обичам те, любов!'.