Страдание
Толкова е страшно, толкова е жалко.
Дните на живота ти остават все по-малко.
Самотата те кара да не продължиш,
билет за АДА в ръцете си държиш.
Толкова е гнусно, толкова ужасно.
Напред с всяка крачка става по-опасно.
В себе си сили не намери да повярваш,
страниците на живота си запалваш . . .
Толкова е мръсно, толкова омразно.
Страхът те е превзел, а сърцето ти е празно.
И вярата с вяра не можеше да възкресиш -
между живота и смъртта моста ли ще прекосиш?
Толкова е сиво, толкова е мрачно.
Всичко ти се вижда еднообразно, еднозначно.
Пътека към щастието търсиш, надеждата ти е голяма,
ВСИЧКО Е НАПРАЗНО, ПОВЯРВАЙ МИ - ТАКАВА НЯМА!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Алексиева Все права защищены
