21.07.2010 г., 21:49 ч.

Страдание 

  Поезия » Друга
654 0 5



Толкова е страшно, толкова е жалко.

Дните на живота ти остават все по-малко.

Самотата те кара да не продължиш,

билет за АДА в ръцете си държиш.

Толкова е гнусно, толкова ужасно.

Напред с всяка крачка става по-опасно.

В себе си сили не намери да повярваш,

страниците на живота си запалваш . . .

Толкова е мръсно, толкова омразно.

Страхът те е превзел, а сърцето ти е празно.

И вярата с вяра не можеше да възкресиш -

между живота и смъртта моста ли ще прекосиш?

Толкова е сиво, толкова е мрачно.

Всичко ти се вижда еднообразно, еднозначно.

Пътека към щастието търсиш, надеждата ти е голяма,

ВСИЧКО Е НАПРАЗНО, ПОВЯРВАЙ МИ - ТАКАВА НЯМА!

© Росица Алексиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??