21.07.2010 г., 21:49

Страдание

815 0 5



Толкова е страшно, толкова е жалко.

Дните на живота ти остават все по-малко.

Самотата те кара да не продължиш,

билет за АДА в ръцете си държиш.

Толкова е гнусно, толкова ужасно.

Напред с всяка крачка става по-опасно.

В себе си сили не намери да повярваш,

страниците на живота си запалваш . . .

Толкова е мръсно, толкова омразно.

Страхът те е превзел, а сърцето ти е празно.

И вярата с вяра не можеше да възкресиш -

между живота и смъртта моста ли ще прекосиш?

Толкова е сиво, толкова е мрачно.

Всичко ти се вижда еднообразно, еднозначно.

Пътека към щастието търсиш, надеждата ти е голяма,

ВСИЧКО Е НАПРАЗНО, ПОВЯРВАЙ МИ - ТАКАВА НЯМА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...