4 янв. 2008 г., 19:51

Страх

854 0 1
Проплъзва се бавно... сякаш винаги е бил там,
излезнал от дълбините на вечността,
страха отбягва и губим възможността
да бъдем това, за което сме мечтали.
Връхлита ме всеки път, когато съм щастлива,
връхлита ме дори и сега.
Страх ме е дори от неизвестността.
Змия ужасна със силна отрова,
която искам да изтръгна.
Пиявица впила се в мозъка
и объркваща съзнанието.
И всеки път щом ме връхлети
скапвам всичките си мечти.
Но няма да го позволя -
по-силна съм от страха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...