4.01.2008 г., 19:51

Страх

860 0 1
Проплъзва се бавно... сякаш винаги е бил там,
излезнал от дълбините на вечността,
страха отбягва и губим възможността
да бъдем това, за което сме мечтали.
Връхлита ме всеки път, когато съм щастлива,
връхлита ме дори и сега.
Страх ме е дори от неизвестността.
Змия ужасна със силна отрова,
която искам да изтръгна.
Пиявица впила се в мозъка
и объркваща съзнанието.
И всеки път щом ме връхлети
скапвам всичките си мечти.
Но няма да го позволя -
по-силна съм от страха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...