Страховете ми, превръщат се в чудовища.
От върховете, те изглеждат малки и...
смешни грозните им, видими туловища.
Но долу... ме обсебват с думи жалки...

Пред мен, беззъбо недоразумение
се зъ́би пред Skinny Mirror огледало,
налива обещаващи прозрения
и спира ми дъха...

И отмаляла
се връщам на върха, където
се чувствам себе си..., и истинска..., и малка...
Прегръщам себе си... детето,
което някога са го обичали със залъгалки.

И с множество съображения, забрани 
диктувани от ада, а може би от рая
изправя се една душа, съвсем изпрана,
облечена в чудовища накрая.