Сгрешихме ли, като убихме таласъмите?
Тези дебнещи от всеки тъмен ъгъл същества.
Освободихме ли се от изначалния си страх?
Баба ми разказваше край огнището за тях...

Сгрешихме ли, като спряхме да плашим децата
с караконджулите, които ще дойдат за тях,
ако не слушат и не си пишат домашните...
Не можеш да излъжеш вече никое дете с това.

Сгрешихме ли, че оставихме самодивите да умрат?
Дядо ми казваше, че ги видял да играят хоро...
Но човешки крак не е стъпвал вече из тия поляни.
Децата се смеят и превключват на другия канал.

Сгрешихме ли, че спряхме да се плашим от духове?
Вдън земи потънаха цял куп злокобни същества.
Щастливи ли сме, че нямаме вече врагове в мрака?
Че не ни дебнат разни върколаци и таласъми?

Щастливи ли сме или ни е страшно много страх?
Таласъми, караконджули, вампири и самодиви
отдавна са потънали в дълбока забрава...
И само кукерите все още ги съживяват.

Можеш да отречеш всички легенди и суеверия,
но не можеш да се отървеш от вечното Зло.
И ако изметеш всички домашни духове и демони,
ще остане само един първичен и вечен страх:

Страх не от външното, тъмното и чуждото,
Страх от демоните в собствената ти душа.