Jan 14, 2022, 9:09 AM

Страхове

  Poetry
679 0 0

Сгрешихме ли, като убихме таласъмите?
Тези дебнещи от всеки тъмен ъгъл същества.
Освободихме ли се от изначалния си страх?
Баба ми разказваше край огнището за тях...

 

Сгрешихме ли, като спряхме да плашим децата
с караконджулите, които ще дойдат за тях,
ако не слушат и не си пишат домашните...
Не можеш да излъжеш вече никое дете с това.

 

Сгрешихме ли, че оставихме самодивите да умрат?
Дядо ми казваше, че ги видял да играят хоро...
Но човешки крак не е стъпвал вече из тия поляни.
Децата се смеят и превключват на другия канал.

 

Сгрешихме ли, че спряхме да се плашим от духове?
Вдън земи потънаха цял куп злокобни същества.
Щастливи ли сме, че нямаме вече врагове в мрака?
Че не ни дебнат разни върколаци и таласъми?

 

Щастливи ли сме или ни е страшно много страх?
Таласъми, караконджули, вампири и самодиви
отдавна са потънали в дълбока забрава...
И само кукерите все още ги съживяват.

 

Можеш да отречеш всички легенди и суеверия,
но не можеш да се отървеш от вечното Зло.
И ако изметеш всички домашни духове и демони,
ще остане само един първичен и вечен страх:

 

Страх не от външното, тъмното и чуждото,
Страх от демоните в собствената ти душа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...