5 февр. 2019 г., 16:55

Страхът

674 1 1

Знаеш ли, драги приятелю, ти,

кое ни възпира нас в този живот?

Затваря ни то най-много врати –

един болезнен и тежък хомот.

 

То някяк със своята плашеща сила

сковава надежди, мечти и сърца.

Помръква от него усмивката мила,

радостта то убива дори у деца.

 

Имало, казват, от него и смисъл –

вродено е в нас, та от зло да ни пази.

Но докарва също и мрачната мисъл

и прииждат след нея други чак на талази.

 

"Страхът" го наричат и всеки го знае.

Той няма си форма или грозно лице,

но бавно, коварно в душата дълбае

със студените свои безпощадни ръце.

 

Не се умира от него, но не се и живее.

Води ни той от дълбоката древност

и пречи на добрия човек да копнее,

кара го да търси във всичко нередност.

 

Провал или грешка зад ъгъла дебнат.

Отхвърлен и смешен да бъдеш не искаш,

или да те сметнат за слаб, непотребен...

Затуй все по-здраво хомота си стискаш.

 

Страхът от успеха пък е разпиляващ -

мислиш дали си за нещо "достоен".

Тревожиш се дали достатъчно даваш:

"Какво би отнело пак щастието мое?"

 

Така е, приятелю, всички го носим.

Малко или много, такива сме ние.

Но свобода няма смисъл да просим,

докато страха свой все пак не разкрием.

 

Тогава и само с доброто в сърцата

ще можем със него да се помирим.

И няма да храним ний вече лъжата,

че нямаме сили да се променим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добрин Байков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...