18 дек. 2019 г., 07:49

Страхът 

  Поэзия
363 0 0

СТРАХЪТ

 

Познавате ли страха?
За миг се ражда в крехката душа,
расте и се разклонява
в сърцето... в ума...

тялото изцяло завладява.
В детето се впива отровена стрелата.
Цял живот при докосване трепти,
пренасочва в различни посоки съдбата,

но винаги, от ужаса сграбчен, боли.
Надеждата... и тя се страхува
да не отнемеш сестра и - Любовта.
Вярата грехове изкупува,

но колко са вярващите сега?
Безсилни пред природните бедствия,
олтарите ги отнесоха бурите, вълните,
приемаме всички последствия,

а страхът уголемява, ужасени, очите.
И кръв... всеки миг кръви се проливат.
Гинат цветовете на нациите.
Черни забрадки до гроб сърцата покриват.
Без значение са дори демокрациите.
Свикваме! Боже, мълчаливо, как свикваме!!!
Тътрим се Безбожни, Безпътни, Безнадеждни...
А, уж вървим по свои пътища,
очертани от мечтите ни и слънчеви копнежи,
но и те при корените и гнездото се завръщат,
при малкия олтар на порутената къща...
Познавате ли страха?
За миг се ражда в крехката душа...
Контролираш ли го -
демонично да не управлява твоята съдба,
по пътя светъл с Бога ще те топлят
Вярата, Надеждата и Любовта...,
мечтите ти свободни ще летят.

 

16 12 2019

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??