18 dic 2019, 7:49

Страхът

  Poesía
575 0 0

СТРАХЪТ

 

Познавате ли страха?
За миг се ражда в крехката душа,
расте и се разклонява
в сърцето... в ума...

тялото изцяло завладява.
В детето се впива отровена стрелата.
Цял живот при докосване трепти,
пренасочва в различни посоки съдбата,

но винаги, от ужаса сграбчен, боли.
Надеждата... и тя се страхува
да не отнемеш сестра и - Любовта.
Вярата грехове изкупува,

но колко са вярващите сега?
Безсилни пред природните бедствия,
олтарите ги отнесоха бурите, вълните,
приемаме всички последствия,

а страхът уголемява, ужасени, очите.
И кръв... всеки миг кръви се проливат.
Гинат цветовете на нациите.
Черни забрадки до гроб сърцата покриват.
Без значение са дори демокрациите.
Свикваме! Боже, мълчаливо, как свикваме!!!
Тътрим се Безбожни, Безпътни, Безнадеждни...
А, уж вървим по свои пътища,
очертани от мечтите ни и слънчеви копнежи,
но и те при корените и гнездото се завръщат,
при малкия олтар на порутената къща...
Познавате ли страха?
За миг се ражда в крехката душа...
Контролираш ли го -
демонично да не управлява твоята съдба,
по пътя светъл с Бога ще те топлят
Вярата, Надеждата и Любовта...,
мечтите ти свободни ще летят.

 

16 12 2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...