Страхът
Страхът за мен е нещо непривично.
Шегувам се. И мене ме е страх.
Да се страхуваш даже е логично.
По ме е страх от туй да няма страх.
Страхувам се, признавам си, от самотата.
От липсата на истинска любов.
Страхувам се дори от суетата,
но суетата... тя си е до гроб.
Страхувам се от болката, от нищетата.
От мъката на хората и от смъртта.
Страхувам се, дори когато
ще се наложи сам аз пътя си да извървя.
Страхувам се от болните амбиции.
От гадните невежи ме е страх.
Нещастни, злостни, гнусни коалиции,
от тях, от тях най-много ме е страх.
Страхувам се от глупавите хора.
От хора обградени със лъжи.
От лудите, че нямат те умора.
Защото луд умора няма, само се поти.
Но стига толкова, страхът е необхватен.
С две думи няма как да се опише.
Повярвайте ми, всички се страхуват,
ала при някои страхът мирише.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Все права защищены
